1

БЪЛГАРСКА СТАНДАРТНА КЛАВИАТУРА (БДС)

История

“В България се внасят пишещи машини за първи път през 1902 г., обаче с руски шрифт. През 1907 г. комисия под ръководството на Теодор Гълъбов, началник на Стенографското бюро при Народното събрание, изработва доклад - статистика за честотата на буквите и комбинациите им в българския език и у нас започват да се внасят пишещи машини с български шрифт. Така се създава обща българска знакова мрежа на пишещите машини в България. Може да се приеме, че тя е разработена на солидна научна основа...” (История на машинописа в България. Сборник. София, 1990 г., Нормативни документи по машинописа - В. Боголини).

През 1974 г. по предложение на машинописната секция при Стенографския институт са направени малки промени в клавиатурата, добавени са знаците за э и ы, преместен е знакът ф. През 1968 г. Върховният съвет по стандартизация утвърждава с решение БДС 5237-1968 реда на клавишите на клавиатурата на пишещите и счетоводните машини.

Така изглежда БДС клавиатурата понастоящем. Има някои публикации в интернет, и по-специално в Уикипедия, в които е даден погрешен стандарт.

 

Малки букви:
std-copy

 

Главни букви:
stdGlbukvi-copy

2

Теория

За десетопръстната система е характерно, че пишещият трябва да може да натиска клавишите без да ги гледа. Пръстите се разполагат винаги по еднакъв начин - по БДС стандарта показалците застават на о и т (тези клавиши обикновено имат специални издатини или вдлъбнатини, за да се различават по усет от останалите), по QWERTY съответно на същите клавиши - f и j. От основното положение, в което се намират всички пръсти, отскачат до съседните. Тъй като придвижването е само на един клавиш разстояние, вероятността от грешка е малка. След натискането на съответния клавиш пръстът застава в основно положение, освен ако трябва да натисне отново клавиш, който му е “зачислен”. За натискането на по-отдалечените клавиши, например за цифрите, за БДС ~, ;,§, за QWERTY ],} е необходим по-голям отскок и вероятността за грешка се увеличава.

Разположението на БДС клавиатурата не е случайно, за разлика от QWERTY стандарта. Направените изследвания показват, че най-често срещаната буква в българския език е а, следвана от т и т.н. Така за най-често срещаните букви са определени най-удобните клавиши на основния ред или под/над него. Малките пръсти обслужват рядко използваните клавиши - запетайката, ь, ю, ц, ;, §, ч, б, й, а показалците също по-рядко срещаните ш, щ, ж, г, ф, х. Тъй като с показалците се борави по-добре, на тях им се дават повече клавиши за обслужване, като допълнителните са по-рядко срещани, а допълнителните за малките пръсти са още по-рядко срещани.

Освен това по БДС стандарта съгласните са отдясно, а гласните - отляво и съответно се обслужват от дясната и лявата ръка, с изключение на ш, ж, ф, които се падат на лявата ръка. В българския език сричките са обикновено от типа съгласна+гласна. Благодарение на това разположение на клавиатурата се получава ритмичност - докато дясната ръка натиска клавиша, лявата се насочва към следващия; щом дясната ръка отпусне клавиша, лявата натиска новия. Така в крайна сметка се натоварват и двете ръце, получава се по-голяма скорост и често използваните клавиши са разпределени на по-работоспособните пръсти.

При QWERTY стандарта няма и помен от подобни идеи. Този стандарт е много стар, още от времето, когато на пишещите машини се е пишело извънредно бавно и разположението на клавишите не е имало особено голямо значение, дори се споменава, че нарочно са подредени така, че да забавят писането, за да не се засичат отделните лостчета. Въпреки това този стандарт се е превърнал в традиция... За латиницата подходящо разработен е стандартът Дворак, съобразен с честотата на буквите (поне за английския език).

http://www.dvorak-keyboards.com/?ABCDEFGH

http://www.klippert.com/tcc/blog/pics/Dvorak.jpg

http://taskforce.sus.mcgill.ca/randompic/Dvorak.jpg

3

Фонетична клавиатура

Ако преди повече от 10 години персоналните компютрите не са имали кирилица, то това отдавна се е променило. Въпреки това обаче отнякъде се е появил “стандартът” фонетична подредба (фонетик). При него буквите са подредени като при QWERTY, само че вариант на кирилица. На показалците се падат рядко срещаните букви и знаци ф, ж, й, ;,у, а често срещаните а, т, п, в, р се пишат с малките пръсти или с прескок на показалците. Буквата ч се намира безкрайно далече, както и щ, ю. Такава подредба предразполага към множество грешки и голяма умора. Гласните и съгласните са смесени, поради което някои думи и повечето срички се пишат само с едната ръка, дори само с единия пръст, докато другата бездейства. Поради това да се постигне сериозна бързина по QWERTY подредбата или да се пишат огромни материали е невъзможно. Накратко за сериозна и професионална работа фонетичната подредба не става.

Фонетичната подредба може да е оправдана само за програмисти или онези, които пишат главно на чужди езици, а на български много рядко.

4

Компютърна неграмотност

Първият досег на повечето деца с компютрите е свързан обикновено си игрите или чатовете. В чатовете обаче се е наложила някаква глупава мода да се пише на латиница; гледайки от другите деца, новоприсъединилите се също започват да пишат на латиница. Често пъти във форуми и чатове потребители-ламери протестират, че нямали инсталирана кирилица и не можели да четат... Има едно просто решение: превключването на браузъра на съответната кодировка (за български обикновено Windows 1251), което става с няколко цъквания с мишката. На новонавъдилите се компютърджии обаче този незначителен момент им е убягнал. Имаше дори съобщения за форуми на “елитни” езикови гимназии, в които са налагали бан заради употреба на кирилица... Безспорно затова вина има и чуждопоклонничеството, както в сегашния стандарт имаме ненужните букви э и ы.

Когато все пак се наложи употребата на кирилица, прескача се вградената БДС клавиатура и се инсталират фонетични клавиатурни подредби (някои от които не са безплатни), тъй като от чатовете се е придобил навик да се пише на латиница, с два пръста, разбира се. БДС клавиатурата остава странно явление “наложена от Съветския съюз”, нещо, на което хората “пишат с два пръста, понеже са написани буквите с червено”. Наистина удивително е как може да се предпочете от начинаещите вместо българската подредба (която е вградена) с надписани клавиши чуждата подредба, неподходяща ни за един език! А вместо ч и ш мнозина пишат 4 и 6. Компютърна неграмотност!

Според стандартите на Наредба 9/1985 на МНП и КТСД за най-ниска степен на професионална правоспособност се смята постижението от 180 символа в минута (вкл. интервала, разбира се); за втора и първа категория са необходими 330 и 400 символа в минута. Нека всеки, който си мисли, че пише бързо по фонетичната подредба, се опита без да гледа клавишите да пише пет минути и да сравни резултатите, при минимален брой грешки, разбира се. Нека след това изпише 10 страници или 50, колкото е нормативът на една машинописка... без да гледа клавиатурата!

Парадоксално е също така, че с навлизането на персоналните компютри се разшири необходимостта от овладяване на десетопръстната система, но вместо това се получава точно обратното. Днес много повече хора в България използват клавиатура, отколкото преди, но процентът на владеещите десетопръстната система е нищожен!

Съществуват и приложения, които не могат да работят с кирилица, вкл. някои чуждестранни електронни пощи (в последно време към тях се присъедини и Яхуу), или създават сериозни проблеми - например АБВ Айсикю. Просто си сменете приложението/пощата.

 

БДС на латиница

За овладелите БДС клавиатурата е проблем да пишат на латиница - трябва да учат втора клавиатура. Но поне знаят една, за разлика от пишещите на “маймуница”.

За тази цел създадох “BDS-lat” - подредбата е като на БДС, само че с латински букви. На ч и ш отговарят ch, sh, има въведени съчетания th и ph, улесняващи и убързяващи писането. Допълнително са въведени множество специални знаци, които в US English QWERTY не съществуват. Така проблемът с овладяването на две клавиатури отпада. Налагат се съвсем малко упражнения за свикване, по-специално с нововъведенията - клавишите за www., ftp., .bg и т.н.

Към инсталационния файл е дадено приложение за справка за подредбата, което може да се стартира по всяко време и стои най-отгоре на всички програми.